3 апр. 2007 г., 16:42

НА РОДИТЕЛИТЕ МИ 

  Поэзия
4162 0 15
Посребряха косите на тате! Посребряха косите на мама! Сякаш някой прашец им изпрати, те главите посипаха двамата... И така изведнъж неусетно, като птици с блестящи пера, върху себе си кротко наметнаха наметалото на старостта. А очите им - още по-нежни, по-целуващи белият свят и с усмивка разтапяща скрежа, който сипе главите със цвят... По-дълбоко ми влизат в сърцето като ангели с бели крила... Те ме карат да впрегна конете в луд галоп, победил в мен страха... И в прегръдка със моите птици аз летя над света окрилен и им шепна тез думи: "Обичам ви! И сребристи сте смисъл за мен!" Те усмихват се, знаещи двама, че среброто им в мойте очи е награда безценна, голяма и подобно на злато блести...

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??