На ръба
Брои часовете,
светът си отминава.
Празни са ръцете,
след него нищо не остана.
Черни сенки
и хиляди кошмари
на бузите крехки
забиват шамари.
Празни очи
в нощта празно гледат.
Желанията почти
спират да тлеят.
Последни думи:
"Върни се! Остани!"
Заглъхват всички струни,
но не спира да боли.
Крах на съществото,
край на личността,
край ръба то, горкото,
крачи към вечността.
Пустее покривът,
то шеметно лети.
Умира поривът,
завинаги ще замълчи!
© Мими Todos los derechos reservados