На ръба
Брои часовете,
светът си отминава.
Празни са ръцете,
след него нищо не остана.
Черни сенки
и хиляди кошмари
на бузите крехки
забиват шамари.
Празни очи
в нощта празно гледат.
Желанията почти
спират да тлеят.
Последни думи:
"Върни се! Остани!"
Заглъхват всички струни,
но не спира да боли.
Крах на съществото,
край на личността,
край ръба то, горкото,
крачи към вечността.
Пустее покривът,
то шеметно лети.
Умира поривът,
завинаги ще замълчи!
© Мими All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
