На ръба
Брои часовете,
светът си отминава.
Празни са ръцете,
след него нищо не остана.
Черни сенки
и хиляди кошмари
на бузите крехки
забиват шамари.
Празни очи
в нощта празно гледат.
Желанията почти
спират да тлеят.
Последни думи:
"Върни се! Остани!"
Заглъхват всички струни,
но не спира да боли.
Крах на съществото,
край на личността,
край ръба то, горкото,
крачи към вечността.
Пустее покривът,
то шеметно лети.
Умира поривът,
завинаги ще замълчи!
© Мими All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
