17 ago 2011, 16:58

На ръба 

  Poesía » Otra
602 0 4

              На  ръба

 

 

 

Безпътен бяс

разпъва Битието

и яростно везните му разклаща.

В агония раздираща

сърцето,

тревожен морз към разума изпраща.

 

Зловоние на гибел

в гъста пара

се стеле над души одрипавели.

Пропуква се,

усойно пуст олтара

на любовта –

като изгнило скеле.

 

Сред мътни локви

от житейска киша,

в кълбо от остриета и враждебност,

духът ми търси завет –

светла ниша,

която би го приютила с нежност.

 

По ръб от страх бездънен,

в парапета

от скърцаща надежда

съм се вкопчил –

а някъде дълбоко там,

в дерето,

предвкусвайки стръвта,

бесът клокочи...

 

 

© Димитър Луканов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??