nightfall (Димитър Луканов)
36 0
17.08.2011 г., 16:58 ч.

На ръба 

  Поезия » Друга
601 0 4

              На  ръба

 

 

 

Безпътен бяс

разпъва Битието

и яростно везните му разклаща.

В агония раздираща

сърцето,

тревожен морз към разума изпраща.

 

Зловоние на гибел

в гъста пара

се стеле над души одрипавели.

Пропуква се,

усойно пуст олтара

на любовта –

като изгнило скеле.

 

Сред мътни локви

от житейска киша,

в кълбо от остриета и враждебност,

духът ми търси завет –

светла ниша,

която би го приютила с нежност.

 

По ръб от страх бездънен,

в парапета

от скърцаща надежда

съм се вкопчил –

а някъде дълбоко там,

в дерето,

предвкусвайки стръвта,

бесът клокочи...

 

 

© Димитър Луканов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??