Aug 17, 2011, 4:58 PM

На ръба 

  Poetry » Other
603 0 4

              На  ръба

 

 

 

Безпътен бяс

разпъва Битието

и яростно везните му разклаща.

В агония раздираща

сърцето,

тревожен морз към разума изпраща.

 

Зловоние на гибел

в гъста пара

се стеле над души одрипавели.

Пропуква се,

усойно пуст олтара

на любовта –

като изгнило скеле.

 

Сред мътни локви

от житейска киша,

в кълбо от остриета и враждебност,

духът ми търси завет –

светла ниша,

която би го приютила с нежност.

 

По ръб от страх бездънен,

в парапета

от скърцаща надежда

съм се вкопчил –

а някъде дълбоко там,

в дерето,

предвкусвайки стръвта,

бесът клокочи...

 

 

© Димитър Луканов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??