На ръба
На ръба
Безпътен бяс
разпъва Битието
и яростно везните му разклаща.
В агония раздираща
сърцето,
тревожен морз към разума изпраща.
Зловоние на гибел
в гъста пара
се стеле над души одрипавели.
Пропуква се,
усойно пуст олтара
на любовта –
като изгнило скеле.
Сред мътни локви
от житейска киша,
в кълбо от остриета и враждебност,
духът ми търси завет –
светла ниша,
която би го приютила с нежност.
По ръб от страх бездънен,
в парапета
от скърцаща надежда
съм се вкопчил –
а някъде дълбоко там,
в дерето,
предвкусвайки стръвта,
бесът клокочи...
© Димитър Луканов All rights reserved.
