30 ago 2014, 20:45

На ръба 

  Poesía
570 0 8



обичам те
и полетях към теб
но защо ли внезапно спрях
почувствах хладина
самота
огледах се
ослушах се
само вятър свисти
небе
слънце
луна
звезди
и пак пред
и около мен само това
а пътят ми беше към теб
защо въпреки волята ми
точно тук спрях
на ръба на покрива
толкова исках да те видя
да ме помилваш
дори за миг да усетя ласката ти
какво че съм само перце
от птица

 

 


© Ласка Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Навяваш някаква жалост с безграничната си крехкост и нежност. Не е лесно да си перце- нещо толкова малко в огромния свят, понасяйки тежестта на чувства, които могат да притиснат дори и най-силния човек. Тази нежност обаче някак омилостивява читателя и го прави съпричастен на душевния ти копнеж. Много ми хареса и ще ти поставя най-високата оценка!
  • Написано с нежност и копнеж...

    Хареса ми, Ласка!
  • Спираш на ръба, за да те види и да протегне ръце към теб.
    Перцето знае...
  • Красиво и много влюбено, оригинално поетично бисерче,
    посветено на любовта! Поздрави и от мен!
  • Стих, като перце от книга!
    Хареса ми!
  • Много нежно. Оригинално построено и най интересното - изненадата на финала, която го прави най-стойностно. Харесва ми. Поздрав!
  • Нежно и копнежно!
  • Едно перце... а мисли рой!
    Финалът ме закова и мен на ръба.
    Хареса ми, поздравления!!!
Propuestas
: ??:??