30 ago 2014, 20:45

На ръба

  Poesía
724 0 8



обичам те
и полетях към теб
но защо ли внезапно спрях
почувствах хладина
самота
огледах се
ослушах се
само вятър свисти
небе
слънце
луна
звезди
и пак пред
и около мен само това
а пътят ми беше към теб
защо въпреки волята ми
точно тук спрях
на ръба на покрива
толкова исках да те видя
да ме помилваш
дори за миг да усетя ласката ти
какво че съм само перце
от птица

 

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ласка Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Навяваш някаква жалост с безграничната си крехкост и нежност. Не е лесно да си перце- нещо толкова малко в огромния свят, понасяйки тежестта на чувства, които могат да притиснат дори и най-силния човек. Тази нежност обаче някак омилостивява читателя и го прави съпричастен на душевния ти копнеж. Много ми хареса и ще ти поставя най-високата оценка!
  • Написано с нежност и копнеж...

    Хареса ми, Ласка!
  • Спираш на ръба, за да те види и да протегне ръце към теб.
    Перцето знае...
  • Красиво и много влюбено, оригинално поетично бисерче,
    посветено на любовта! Поздрави и от мен!
  • Стих, като перце от книга!
    Хареса ми!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...