Aug 30, 2014, 8:45 PM

На ръба

  Poetry
721 0 8



обичам те
и полетях към теб
но защо ли внезапно спрях
почувствах хладина
самота
огледах се
ослушах се
само вятър свисти
небе
слънце
луна
звезди
и пак пред
и около мен само това
а пътят ми беше към теб
защо въпреки волята ми
точно тук спрях
на ръба на покрива
толкова исках да те видя
да ме помилваш
дори за миг да усетя ласката ти
какво че съм само перце
от птица

 

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Навяваш някаква жалост с безграничната си крехкост и нежност. Не е лесно да си перце- нещо толкова малко в огромния свят, понасяйки тежестта на чувства, които могат да притиснат дори и най-силния човек. Тази нежност обаче някак омилостивява читателя и го прави съпричастен на душевния ти копнеж. Много ми хареса и ще ти поставя най-високата оценка!
  • Написано с нежност и копнеж...

    Хареса ми, Ласка!
  • Спираш на ръба, за да те види и да протегне ръце към теб.
    Перцето знае...
  • Красиво и много влюбено, оригинално поетично бисерче,
    посветено на любовта! Поздрави и от мен!
  • Стих, като перце от книга!
    Хареса ми!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...