30.08.2014 г., 20:45

На ръба

Поезия

725 0 8

обичам те
и полетях към теб
но защо ли внезапно спрях
почувствах хладина
самота
огледах се
ослушах се
само вятър свисти
небе
слънце
луна
звезди
и пак пред
и около мен само това
а пътят ми беше към теб
защо въпреки волята ми
точно тук спрях
на ръба на покрива
толкова исках да те видя
да ме помилваш
дори за миг да усетя ласката ти
какво че съм само перце
от птица

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

poem_lady (Фери)

Навяваш някаква жалост с безграничната си крехкост и нежност. Не е лесно да си перце- нещо толкова малко в огромния свят, понасяйки тежестта на чувства, които могат да притиснат дори и най-силния човек. Тази нежност обаче някак омилостивява читателя и го прави съпричастен на душевния ти копнеж. Много ми хареса и ще ти поставя най-високата оценка!

2014-11-25T17:07:41+02:00
Sanvali (Санвали)

Написано с нежност и копнеж...

Хареса ми, Ласка!

2014-09-01T10:58:16+03:00
voda (Елица Ангелова)

Спираш на ръба, за да те види и да протегне ръце към теб.
Перцето знае...

2014-09-01T05:13:24+03:00
Rimoza (Кръстина Тодорова)

Красиво и много влюбено, оригинално поетично бисерче,
посветено на любовта! Поздрави и от мен!

2014-08-31T21:45:15+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Стих, като перце от книга!
Хареса ми!

2014-08-31T10:58:11+03:00