9 jun. 2018 23:59
На ръба на прелома
Горях, помитах и взривявах,
оставях белези, следи,
и мрака от сърцето си раздавах,
затваряйки безсъвестно очи.
Бях онази сумрачна принцеса,
която не живее в дом,
а с корабокрушения отнесени,
опива се от техния погром.
Бях… И ако днес гледам зората,
не е защото сме се поримили,
все още в сянка е душата,
но зная, че очите водно сини
във моя мрак може да избледнеят.
И тяхната лазурена магия
как ще накарам пак да ми се смее?
Светлото в теб не мога да убия.
И ето ме тук, на ръба на прелома.
Пресичам в твоя слънчев свят.
Превръщам сумрака в отломък
и се удавям във небесен цвят.
04.02.2018г.
гр.Сопот
© Събина Брайчева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Браво! Осъзнаване! Положителна промяна! Модерна приказка в първо лице! Браво!
-
Така е Събина, в двете крайности са, но едновременно с това за мен са и едно цяло с две лица, както ти самата се изрази, след магия.... става нещо ново.
-
Генек, благодаря! Лиа, по това, което ти е дошло на ума ей така, никак не ми изглежда да не си добра в поезията. Само че лирическите ни са в двете крайности, твоята раздава светлина, а моята потопява в мрак. Когато не я омагьоса някой, разбира се. Радвам се, че ти е харесал стиха ми.
-
Хареса ми...
-
Така ми хареса стихотворението ти, особено първият стих, че в ума ми ей така се роди това:
Пламтях, опожарявах и изгасях
със струи от живителна вода,
лекувах белези, разнасях
следите по пътеките утъпкани,
закърпвах пак души,
и светлината в мен аз, подарявах,
с отворени широко за болката на другите очи.
Извини ме за което, просто някак си откликнах на показаните чувства в твоето стихотворение. Аз не съм добра в поезията...това - в любими.
