Rois (Събина Брайчева)
478 947
9 июн. 2018 г., 23:59

На ръба на прелома 

  Поэзия » Любовная
1569 2 5

Горях, помитах и взривявах,
оставях белези, следи,
и мрака от сърцето си раздавах,
затваряйки безсъвестно очи.

 

Бях онази сумрачна принцеса,
която не живее в дом,
а с корабокрушения отнесени,
опива се от техния погром.

 

Бях… И ако днес гледам зората,
не е защото сме се поримили,
все още в сянка е душата,
но зная, че очите водно сини

 

във моя мрак може да избледнеят.
И тяхната лазурена магия
как ще накарам пак да ми се смее?
Светлото в теб не мога да убия.

 

И ето ме тук, на ръба на прелома.
Пресичам в твоя слънчев свят.
Превръщам сумрака в отломък
и се удавям във небесен цвят.

 

 

04.02.2018г.
гр.Сопот

© Събина Брайчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво! Осъзнаване! Положителна промяна! Модерна приказка в първо лице! Браво!
  • Така е Събина, в двете крайности са, но едновременно с това за мен са и едно цяло с две лица, както ти самата се изрази, след магия.... става нещо ново.
  • Генек, благодаря! Лиа, по това, което ти е дошло на ума ей така, никак не ми изглежда да не си добра в поезията. Само че лирическите ни са в двете крайности, твоята раздава светлина, а моята потопява в мрак. Когато не я омагьоса някой, разбира се. Радвам се, че ти е харесал стиха ми.
  • Хареса ми...
  • Така ми хареса стихотворението ти, особено първият стих, че в ума ми ей така се роди това:
    Пламтях, опожарявах и изгасях
    със струи от живителна вода,
    лекувах белези, разнасях
    следите по пътеките утъпкани,
    закърпвах пак души,
    и светлината в мен аз, подарявах,
    с отворени широко за болката на другите очи.
    Извини ме за което, просто някак си откликнах на показаните чувства в твоето стихотворение. Аз не съм добра в поезията...това - в любими.
Предложения
: ??:??