На ръба на прелома
Горях, помитах и взривявах,
оставях белези, следи,
и мрака от сърцето си раздавах,
затваряйки безсъвестно очи.
Бях онази сумрачна принцеса,
която не живее в дом,
а с корабокрушения отнесени,
опива се от техния погром.
Бях… И ако днес гледам зората,
не е защото сме се поримили,
все още в сянка е душата,
но зная, че очите водно сини
във моя мрак може да избледнеят.
И тяхната лазурена магия
как ще накарам пак да ми се смее?
Светлото в теб не мога да убия.
И ето ме тук, на ръба на прелома.
Пресичам в твоя слънчев свят.
Превръщам сумрака в отломък
и се удавям във небесен цвят.
04.02.2018г.
гр.Сопот
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Събина Брайчева Все права защищены
