14 dic 2023, 20:38

На ръбчето на света пее птица 

  Poesía » Otra
432 6 5

 

За последно променям нещата. 

После пак ще се върнат. 

Ще впиша в сърцето за кратко

чувство – и после ще тръгна. 

 

Люлеят сърцето окови

от ивици дъжд построени

и преди да ги скъса слънцето

дните ми ще са преброени. 

 

А после отново – въздишката, 

мракът, неволята, чудото.

Изгревът ще преобръща

мисъл в сърцето си, лудото. 

 

Твоят приятел ще бъда

даже да мина през края.

Там ще ни чака бъдното,

в една мъничка запетая.

 

И котките ще засвирукат, 

птиците ще замъркат. 

Водопадът на времето пука,

с ръба му пътеките пърхат. 

 

Вселени, мрак ще се разпилеят

в цветове на невероятност, 

лудостта ще прегърне влюбени

за последно, с лъчи на лято. 

 

За последно... съвсем неволно,

почти, съвсем за малко,

ще погледнеш с очите си моите

в тананикащо ярко кристалче. 

 

И часовникът ще заплаче, 

утрото ще притвори вратите си. 

Мисълта ни е малко паяче,

което тихо съня ни заплита.

 

 

 

 

 

 

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??