На ръбчето на света пее птица
За последно променям нещата.
После пак ще се върнат.
Ще впиша в сърцето за кратко
чувство – и после ще тръгна.
Люлеят сърцето окови
от ивици дъжд построени
и преди да ги скъса слънцето
дните ми ще са преброени.
А после отново – въздишката,
мракът, неволята, чудото.
Изгревът ще преобръща
мисъл в сърцето си, лудото.
Твоят приятел ще бъда
даже да мина през края.
Там ще ни чака бъдното,
в една мъничка запетая.
И котките ще засвирукат,
птиците ще замъркат.
Водопадът на времето пука,
с ръба му пътеките пърхат.
Вселени, мрак ще се разпилеят
в цветове на невероятност,
лудостта ще прегърне влюбени
за последно, с лъчи на лято.
За последно... съвсем неволно,
почти, съвсем за малко,
ще погледнеш с очите си моите
в тананикащо ярко кристалче.
И часовникът ще заплаче,
утрото ще притвори вратите си.
Мисълта ни е малко паяче,
което тихо съня ни заплита.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йоана Все права защищены
