14.12.2023 г., 20:38 ч.

На ръбчето на света пее птица 

  Поезия » Друга
427 6 5

 

За последно променям нещата. 

После пак ще се върнат. 

Ще впиша в сърцето за кратко

чувство – и после ще тръгна. 

 

Люлеят сърцето окови

от ивици дъжд построени

и преди да ги скъса слънцето

дните ми ще са преброени. 

 

А после отново – въздишката, 

мракът, неволята, чудото.

Изгревът ще преобръща

мисъл в сърцето си, лудото. 

 

Твоят приятел ще бъда

даже да мина през края.

Там ще ни чака бъдното,

в една мъничка запетая.

 

И котките ще засвирукат, 

птиците ще замъркат. 

Водопадът на времето пука,

с ръба му пътеките пърхат. 

 

Вселени, мрак ще се разпилеят

в цветове на невероятност, 

лудостта ще прегърне влюбени

за последно, с лъчи на лято. 

 

За последно... съвсем неволно,

почти, съвсем за малко,

ще погледнеш с очите си моите

в тананикащо ярко кристалче. 

 

И часовникът ще заплаче, 

утрото ще притвори вратите си. 

Мисълта ни е малко паяче,

което тихо съня ни заплита.

 

 

 

 

 

 

© Йоана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??