3 sept 2006, 22:32

НА РЪКАТА МИ КАЦНА СВЕТУЛКА... 

  Poesía
707 0 6
На ръката ми кацна светулка
и внимателно ме погледна.
В очите й нещо съзрях
и сърцето ми трепна.
Тихо попита ме тя,
защо сам съм тука.
Поисках да отговоря,
че не търся сполука.
Просто седя и мечтая за усмивката нейна,
но ненавистта й заслужих с моята откровенност.
Прелетя светулката мила
върху другата ми ръка, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??