Sep 3, 2006, 10:32 PM

НА РЪКАТА МИ КАЦНА СВЕТУЛКА...

  Poetry
835 0 6

 

 

На ръката ми кацна светулка

и внимателно ме погледна.

В очите й нещо съзрях

и сърцето ми трепна.

Тихо попита ме тя,
защо сам съм тука.

Поисках да отговоря,
че не търся сполука.

Просто седя и мечтая за усмивката нейна,

но ненавистта й заслужих с моята откровенност.

Прелетя светулката мила

върху другата ми ръка,

и с крилцата въпрос ми зададе:

- Какво ще сториш сега?

- Нищо! – отвърнах й аз. –

Чакам среднощния час

да седна сам пред листа

с мъката своя

и към нея с обичта.

Светулката ме погледна,

разпери нежни крилца

и изгуби се нейде в нощта.

Поисках светлината да върна върху дланта,

но не разбрах как и кога чашата се разля.

Всичко потъна в червено като наранено сърце,

а нова звезда появи се в нощното небе.

Приличаше много на нея,

омайваше с красота,

но само болка ми причинява

тази моя мечта. 

За една ласка само
или докосване с ръка

готов съм веднага
да ме целуне смъртта,

без да са думи празни това,

защото всичко е за мен обичта.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво! Перфектно...
  • Твърде тъжен. Ако смъртта е цената, то обич ли е?
    Поздрав!
  • Океан от нежност и тъга!Браво!Завладя ме това стихотворение!6
  • "За една ласка само
    или докосване с ръка
    готов съм веднага
    да ме целуне смъртта,
    без да са думи празни това,
    защото всичко е за мен обичта."

    Разкошен, истински стих! Докосва! Аплодисменти!
  • Нежно, всеотдайно!
    Да! обичта е всичко!
    Поздравления!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...