koli4a (Никола Апостолов) koli4a (Никола Апостолов)
21 1.4K
20 jun 2017, 19:48

На самосъд

  Poesía » Otra
376 0 4

Защо да страдам, че годините се трупат

и натежават зверски те на моя гръб?

Защо да искам все по рамо да ме тупат,

затуй, че ходя винаги по остър ръб?

 

Защо да гледам още в бъдеще далечно,

когато си живея просто ден за ден?

Защото никой няма да живее вечно

дори да бъде и послушен, и смирен.

 

Приемам да живея както ми се случи

и да ме срещат изненадите по път.

И само рискът ми на смелост да ме учи,

и безкомпромисен да съм на самосъд.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0