Защо да страдам, че годините се трупат
и натежават зверски те на моя гръб?
Защо да искам все по рамо да ме тупат,
затуй, че ходя винаги по остър ръб?
Защо да гледам още в бъдеще далечно,
когато си живея просто ден за ден?
Защото никой няма да живее вечно
дори да бъде и послушен, и смирен.
Приемам да живея както ми се случи
и да ме срещат изненадите по път.
И само рискът ми на смелост да ме учи,
и безкомпромисен да съм на самосъд.
© Никола Апостолов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
