Защо да страдам, че годините се трупат
и натежават зверски те на моя гръб?
Защо да искам все по рамо да ме тупат,
затуй, че ходя винаги по остър ръб?
Защо да гледам още в бъдеще далечно,
когато си живея просто ден за ден?
Защото никой няма да живее вечно
дори да бъде и послушен, и смирен.
Приемам да живея както ми се случи
и да ме срещат изненадите по път.
И само рискът ми на смелост да ме учи,
и безкомпромисен да съм на самосъд.