1 abr 2010, 13:11

На Сашка

537 0 0

                       НА САШКА

 

В стаята растеше цвете.

Но някак си унило беше.

И само сухите листа

напомняха , че беше във саксия.

Но тази сутрин не го огря.

То беше късна зима.

 

И ето пролетта.

А някой неволно пак се сети

да влее мъничко вода

и цветето се пак събуди.

От малък лъч в утринта

копнееше навънка да излезе,

да се порадва истински на пролетта

и с присъствието си да ми докаже,

че то е живо цвете

и краси света!!!      

                      

                                                                          В. Иванов      06.05.2009г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валдемар Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...