1 апр. 2010 г., 13:11

На Сашка

536 0 0

                       НА САШКА

 

В стаята растеше цвете.

Но някак си унило беше.

И само сухите листа

напомняха , че беше във саксия.

Но тази сутрин не го огря.

То беше късна зима.

 

И ето пролетта.

А някой неволно пак се сети

да влее мъничко вода

и цветето се пак събуди.

От малък лъч в утринта

копнееше навънка да излезе,

да се порадва истински на пролетта

и с присъствието си да ми докаже,

че то е живо цвете

и краси света!!!      

                      

                                                                          В. Иванов      06.05.2009г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валдемар Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...