1.04.2010 г., 13:11

На Сашка

534 0 0

                       НА САШКА

 

В стаята растеше цвете.

Но някак си унило беше.

И само сухите листа

напомняха , че беше във саксия.

Но тази сутрин не го огря.

То беше късна зима.

 

И ето пролетта.

А някой неволно пак се сети

да влее мъничко вода

и цветето се пак събуди.

От малък лъч в утринта

копнееше навънка да излезе,

да се порадва истински на пролетта

и с присъствието си да ми докаже,

че то е живо цвете

и краси света!!!      

                      

                                                                          В. Иванов      06.05.2009г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валдемар Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....