Apr 1, 2010, 1:11 PM

На Сашка

531 0 0

                       НА САШКА

 

В стаята растеше цвете.

Но някак си унило беше.

И само сухите листа

напомняха , че беше във саксия.

Но тази сутрин не го огря.

То беше късна зима.

 

И ето пролетта.

А някой неволно пак се сети

да влее мъничко вода

и цветето се пак събуди.

От малък лъч в утринта

копнееше навънка да излезе,

да се порадва истински на пролетта

и с присъствието си да ми докаже,

че то е живо цвете

и краси света!!!      

                      

                                                                          В. Иванов      06.05.2009г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валдемар Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....