На Сашо Вутимски
Бях сценаристка на тв филм за него
със заглавието: "По дирите на един
бездомник", и го чувствам близък,
както го чувстват и много от младите
хора сега.
Градът.
Този град.
Дом
на мечтите ни.
Градът -
маскарад.
С бездомните
кучета.
С бездомни
деца.
С фалшиви
слънца
и без светлина.
Тук!
Някой!
Някога!
Пак го боли.
Може би -
на старата
спирка опушена -
още чака
онова
Синьо момче
или пък - не?
То е измислица.
Или го има?
Дали?
Днес ми
се стори дори,
че един
познат глас
кънти,
както твоят
преди:
- Полиция! Полиция!
Спасете ме от мойте
спомени!
* Александър Вутимски умира двадесет и четири
годишен от туберкулоза!
© Виолета Томова Todos los derechos reservados
на старата
спирка опушена -
още чака
онова
Синьо момче