5 апр. 2012 г., 11:18

На Сашо Вутимски

573 0 3

 

 

 

                                         На Сашо Вутимски

           

                                                Бях сценаристка на тв филм за него

                                                със заглавието: "По дирите на един

                                                бездомник", и го чувствам близък,
                                                както го чувстват и много от младите

                                                                    хора сега.

 

                                       Градът.

                                              Този град.

                                       Дом

                                               на мечтите ни.

                                       Градът -

                                                маскарад.

                                         С бездомните

                                                кучета.

                                           С бездомни

                                                 деца.

                                           С фалшиви

                                                 слънца

                                          и без светлина.

                                           Тук!

                                                  Някой!

                                          Някога!

                                                   Пак го боли.

                                          Може би -

                                                    на старата

                                          спирка опушена -

                                                    още чака

                                           онова

                                                    Синьо момче

                                           или пък - не?

                                                    То е измислица.

                                            Или го има?

                                                     Дали?

                                              Днес ми

                                                    се стори дори,

                                            че един

                                                    познат глас

                                             кънти,

                                                    както твоят

                                             преди:

                                           - Полиция! Полиция!

                                           Спасете ме от мойте

                                                     спомени!

 

                                    * Александър Вутимски умира двадесет и четири

                                       годишен от туберкулоза!

                            

                                              

         

               

                  

 

                                  

                                

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...