1 oct 2011, 11:55

На сцената

990 0 30

На сцената

Ти си тази жена, във усмивка
уловила вселенския ритъм
на мечтите ми - спомени пивки,
из които душата  залита...

Лош актьор сякаш в мене мимува,
сбъркал поза в любовна пиеса
и суфлира театърът, чувам:
„На колèне си паднал... Завеса!”

Не научих, че ролята всъщност
няма общо с житейската сага -
и когато (без теб) ми е тъжно,
и аплаузи куп - не помагат...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Таня, Дани,Джейни, Анета-
    благодаря ви!!!
  • "Не научих, че ролята всъщност
    няма общо с житейската сага"

    "Аз си тръгвам, тих, пиян, залисан,
    драмата в душата ми звучи,
    а в гримьорната една актриса чака,
    чака с разплакани очи."
    (сетих се за това)

    Много ми хареса стихотворението!
    Много!
  • Възхищаваш, удивляваш...
    Радвам ти се!
  • Много, много красиво и стилно стихотворение!!!
  • Роси, Агоп, Галя, Вики, Шуши - благодаря ви за топлите думи!
    Вдъхновен да е денят ви!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...