На сцената
На сцената
Ти си тази жена, във усмивка
уловила вселенския ритъм
на мечтите ми - спомени пивки,
из които душата залита...
Лош актьор сякаш в мене мимува,
сбъркал поза в любовна пиеса
и суфлира театърът, чувам:
„На колèне си паднал... Завеса!”
Не научих, че ролята всъщност
няма общо с житейската сага -
и когато (без теб) ми е тъжно,
и аплаузи куп - не помагат...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
, Дани
