1 окт. 2011 г., 11:55

На сцената

Поэзия » Любовная

992 0 30

На сцената

Ти си тази жена, във усмивка
уловила вселенския ритъм
на мечтите ми - спомени пивки,
из които душата залита...

Лош актьор сякаш в мене мимува,
сбъркал поза в любовна пиеса
и суфлира театърът, чувам:
„На колèне си паднал... Завеса!”

Не научих, че ролята всъщност
няма общо с житейската сага -
и когато (без теб) ми е тъжно,
и аплаузи куп - не помагат...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ekstasis (Михаил Цветански)

Таня, Дани,Джейни, Анета-
благодаря ви!!!

2011-10-06T15:40:12+03:00
Aneta_kz (Анета)

"Не научих, че ролята всъщност
няма общо с житейската сага"

"Аз си тръгвам, тих, пиян, залисан,
драмата в душата ми звучи,
а в гримьорната една актриса чака,
чака с разплакани очи."
(сетих се за това)

Много ми хареса стихотворението!
Много!

2011-10-04T21:51:06+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Възхищаваш, удивляваш...
Радвам ти се!

2011-10-04T14:50:02+03:00
danigallery (Йорданка Господинова)

Много, много красиво и стилно стихотворение!!!

2011-10-03T14:26:41+03:00
ekstasis (Михаил Цветански)

Роси, Агоп, Галя, Вики, Шуши - благодаря ви за топлите думи!
Вдъхновен да е денят ви!

2011-10-03T12:45:32+03:00