aleksis_marti (Антония Станчева)
35 20
30 mar 2019, 10:54

На село 

  Poesía
425 0 3

На село къщата пропада,

водата вече не тече.

И няма дядо, нито баба,

на стана никой не тъче.

 

Огнището не грее вече,

двора е занемарен.

Как бързо времето изтече!

Животът днес е променен!

 

Кошерите са самотни,

пчелите вече не жужат.

Няма ниви и реколта,

комбайни вече не бръмчат.

 

На село всичко се разпада,

в града е целият живот.

За старците пощада няма,

поне не гледат този свят жесток.

 

Няма кой дома да сгрее,

няма баба, нито дядо.

Тук вече никой не живее!

Умира българското село!

 

© Антония Станчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Ви за коментарите! Тъжно е, че селата обезлюдяват, а там е истинският живот, сред природата...
  • Прегръщам те за този стих! За жалост, нито един стих не може да спаси селото!
  • Много хубав стих... и тъжен.
    Усеща се болката...
    Ох... дано нещата да се рроменят.
    Бог да помага!
Propuestas
: ??:??