На село

Mar 30, 2019, 10:54 AM

Poetry

286 0 3

На село къщата пропада,

водата вече не тече.

И няма дядо, нито баба,

на стана никой не тъче.

Огнището не грее вече,

двора е занемарен.

Как бързо времето изтече!

Животът днес е променен!

Кошерите са самотни,

пчелите вече не жужат.

Няма ниви и реколта,

комбайни вече не бръмчат.

На село всичко се разпада,

в града е целият живот.

За старците пощада няма,

поне не гледат този свят жесток.

Няма кой дома да сгрее,

няма баба, нито дядо.

Тук вече никой не живее!

Умира българското село!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

aleksis_marti (Антония Станчева)

2019-03-31T08:42:27+03:00

Благодаря Ви за коментарите! Тъжно е, че селата обезлюдяват, а там е истинският живот, сред природата...
goblenka (Маргарита Ангелова)

2019-03-31T08:21:26+03:00

Прегръщам те за този стих! За жалост, нито един стих не може да спаси селото!
Ена (Елена Гоцева)

2019-03-30T11:11:39+02:00

Много хубав стих... и тъжен.
Усеща се болката...
Ох... дано нещата да се рроменят.
Бог да помага!