На село
На село къщата пропада,
водата вече не тече.
И няма дядо, нито баба,
на стана никой не тъче.
Огнището не грее вече,
двора е занемарен.
Как бързо времето изтече!
Животът днес е променен!
Кошерите са самотни,
пчелите вече не жужат.
Няма ниви и реколта,
комбайни вече не бръмчат.
На село всичко се разпада,
в града е целият живот.
За старците пощада няма,
поне не гледат този свят жесток.
Няма кой дома да сгрее,
няма баба, нито дядо.
Тук вече никой не живее!
Умира българското село!
© Антония Станчева All rights reserved.
Тъжно е, че селата обезлюдяват, а там е истинският живот, сред природата...
