На село
На село къщата пропада,
водата вече не тече.
И няма дядо, нито баба,
на стана никой не тъче.
Огнището не грее вече,
двора е занемарен.
Как бързо времето изтече!
Животът днес е променен!
Кошерите са самотни,
пчелите вече не жужат.
Няма ниви и реколта,
комбайни вече не бръмчат.
На село всичко се разпада,
в града е целият живот.
За старците пощада няма,
поне не гледат този свят жесток.
Няма кой дома да сгрее,
няма баба, нито дядо.
Тук вече никой не живее!
Умира българското село!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Антония Станчева Все права защищены
Тъжно е, че селата обезлюдяват, а там е истинският живот, сред природата...
