30 мар. 2019 г., 10:54

На село

677 0 3

На село къщата пропада,

водата вече не тече.

И няма дядо, нито баба,

на стана никой не тъче.

 

Огнището не грее вече,

двора е занемарен.

Как бързо времето изтече!

Животът днес е променен!

 

Кошерите са самотни,

пчелите вече не жужат.

Няма ниви и реколта,

комбайни вече не бръмчат.

 

На село всичко се разпада,

в града е целият живот.

За старците пощада няма,

поне не гледат този свят жесток.

 

Няма кой дома да сгрее,

няма баба, нито дядо.

Тук вече никой не живее!

Умира българското село!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антония Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви за коментарите! Тъжно е, че селата обезлюдяват, а там е истинският живот, сред природата...
  • Прегръщам те за този стих! За жалост, нито един стих не може да спаси селото!
  • Много хубав стих... и тъжен.
    Усеща се болката...
    Ох... дано нещата да се рроменят.
    Бог да помага!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...