На село
На село къщата пропада,
водата вече не тече.
И няма дядо, нито баба,
на стана никой не тъче.
Огнището не грее вече,
двора е занемарен.
Как бързо времето изтече!
Животът днес е променен!
Кошерите са самотни,
пчелите вече не жужат.
Няма ниви и реколта,
комбайни вече не бръмчат.
На село всичко се разпада,
в града е целият живот.
За старците пощада няма,
поне не гледат този свят жесток.
Няма кой дома да сгрее,
няма баба, нито дядо.
Тук вече никой не живее!
Умира българското село!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антония Станчева Всички права запазени
Тъжно е, че селата обезлюдяват, а там е истинският живот, сред природата...
