На село

Ще дойда пак на село, при Сухата река,

при мойте тополи и спомена за някога.

С уханието на окосена трева и на роса.

ще посрещна с усмивка деня и малко тъга.

Ще дойда пак при старата наша къща,

направена отдавна да приюти рода.

Ще ме посрещне баба на пътната врата,

ще се усмихне и ще ме прегърне веднага.

Ще ми замирише на нафталин и на ракия,

на минало и стари спомени ще изплуват.

Ще седнем заедно с баба под старата асма ,

ще се усмихваме и чувства хубави ще нахлуват.

Ще дойдат тук под старата асма нашите деца,

ще им разказваме за детството ни, за някога.

А те с желание и малки лейки в своята ръка

ще я поливат, а тя ще ги дари със сладостта.

И ще останат тук защото тук им е корена,

защото както дървото живее в земята.

Така и те ще усетят нея дълбоко в душата,

ще продължат по нея, земята на тъгата.