15.10.2021 г., 0:43

На село

385 1 0

                                        На село

 

 

Ще дойда пак на село, при Сухата река,

при мойте тополи и спомена за някога.

С уханието на окосена трева и на роса.

ще посрещна с усмивка деня и малко тъга.

 

Ще дойда пак при старата наша къща,

направена отдавна да приюти рода.

Ще ме посрещне баба на пътната врата,

ще се усмихне и ще ме прегърне веднага.

 

Ще ми замирише на нафталин и на ракия,

на минало и стари спомени ще изплуват.

Ще седнем заедно с баба под старата асма ,

ще се усмихваме и чувства хубави ще нахлуват.

 

Ще дойдат тук под старата асма нашите деца,

ще им разказваме за детството ни, за някога.

А те с желание и малки лейки в своята ръка

ще я поливат, а тя ще ги дари със сладостта.

 

И ще останат тук защото тук им е корена,

защото както дървото живее в земята.

Така и те ще усетят нея дълбоко в душата,

ще продължат по нея, земята на тъгата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...