10 dic 2019, 15:15

На село - II

950 1 2

На село - II

Още помня детството в което,
раснах в замечтаното поле ,
тичах в ширините под небето
и докосвах всички върхове!
На реката бистра до Балкана
не веднъж играех с часове,
малка, вдъхновена и засмяна,
хоризонта взе да ме зове!
През разни пътища преминах,
срещах много хора без лица,
виждах как духа се ражда и умира,
виждах как изгасват и слънца!
Виждах как добри другари
си поделят късче хляб,
как се удрят в гръб с кинжали,
как погазват нечий свят!
Рядко връща ме живота
към това магическо селце,
дето са приседнали на двора -
баба, дядо с ангелски криле!
Още помня детството в което,
раснах в замечтаното поле ,
там усещам пулса на сърцето,
там прегръщам цялото небето!!!

 

Лъчиста

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ЛЪЧИСТА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...