На село - II

Още помня детството в което,
раснах в замечтаното поле ,
тичах в ширините под небето
и докосвах всички върхове!
На реката бистра до Балкана
не веднъж играех с часове,
малка, вдъхновена и засмяна,
хоризонта взе да ме зове!
През разни пътища преминах,
срещах много хора без лица,
виждах как духа се ражда и умира,
виждах как изгасват и слънца!
Виждах как добри другари
си поделят късче хляб,
как се удрят в гръб с кинжали,
как погазват нечий свят!
Рядко връща ме живота
към това магическо селце,
дето са приседнали на двора -
баба, дядо с ангелски криле!
Още помня детството в което,
раснах в замечтаното поле ,
там усещам пулса на сърцето,
там прегръщам цялото небето!!!

Лъчиста