10.12.2019 г., 15:15

На село - II

947 1 2

На село - II

Още помня детството в което,
раснах в замечтаното поле ,
тичах в ширините под небето
и докосвах всички върхове!
На реката бистра до Балкана
не веднъж играех с часове,
малка, вдъхновена и засмяна,
хоризонта взе да ме зове!
През разни пътища преминах,
срещах много хора без лица,
виждах как духа се ражда и умира,
виждах как изгасват и слънца!
Виждах как добри другари
си поделят късче хляб,
как се удрят в гръб с кинжали,
как погазват нечий свят!
Рядко връща ме живота
към това магическо селце,
дето са приседнали на двора -
баба, дядо с ангелски криле!
Още помня детството в което,
раснах в замечтаното поле ,
там усещам пулса на сърцето,
там прегръщам цялото небето!!!

 

Лъчиста

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...