10 дек. 2019 г., 15:15

На село - II

949 1 2

На село - II

Още помня детството в което,
раснах в замечтаното поле ,
тичах в ширините под небето
и докосвах всички върхове!
На реката бистра до Балкана
не веднъж играех с часове,
малка, вдъхновена и засмяна,
хоризонта взе да ме зове!
През разни пътища преминах,
срещах много хора без лица,
виждах как духа се ражда и умира,
виждах как изгасват и слънца!
Виждах как добри другари
си поделят късче хляб,
как се удрят в гръб с кинжали,
как погазват нечий свят!
Рядко връща ме живота
към това магическо селце,
дето са приседнали на двора -
баба, дядо с ангелски криле!
Още помня детството в което,
раснах в замечтаното поле ,
там усещам пулса на сърцето,
там прегръщам цялото небето!!!

 

Лъчиста

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ЛЪЧИСТА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...