Делят ни хилядите километри,
но аз те чувствам някакси на милиметри.
Очите си когато затворя
аз виждам твоя силует
и това ми дава сили да сe боря,
и да вървя напред.
Зная, ще те видя скоро -
довечера, щом започна да сънувам,
понякога насън
дори
гласа ти чувам.
Истината е, че разстоянието ме убива,
липсваш ми, но мога да съм търпелива.
Понякога била си лоша,
но и аз не съм била добра,
извини ме, ако има нещо!
с ОБИЧ,
твоята малка сестра
© Йоана Бояджиева Todos los derechos reservados