14.12.2009 г., 11:55

На сестра ми

2.4K 2 3

                            Делят ни хилядите километри,

                            но аз те чувствам някакси на милиметри.

                            Очите си когато затворя

                            аз виждам твоя силует

                            и това ми дава сили да сe боря,

                            и да вървя напред.

                            Зная, ще те видя скоро -

                            довечера, щом започна да сънувам,

                            понякога насън

                            дори 

                            гласа ти чувам.

                            Истината е, че разстоянието ме убива,

                            липсваш ми, но мога да съм търпелива.

                            Понякога била си лоша,

                            но и аз не съм била добра,

                            извини ме, ако има нещо!

                                                                с  ОБИЧ, 

                                                                         твоята малка сестра

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Бояджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...