Делят ни хилядите километри,
но аз те чувствам някакси на милиметри.
Очите си когато затворя
аз виждам твоя силует
и това ми дава сили да сe боря,
и да вървя напред.
Зная, ще те видя скоро -
довечера, щом започна да сънувам,
понякога насън
дори
гласа ти чувам.
Истината е, че разстоянието ме убива,
липсваш ми, но мога да съм търпелива.
Понякога била си лоша,
но и аз не съм била добра,
извини ме, ако има нещо!
с ОБИЧ,
твоята малка сестра
© Йоана Бояджиева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
