Делят ни хилядите километри,
но аз те чувствам някакси на милиметри.
Очите си когато затворя
аз виждам твоя силует
и това ми дава сили да сe боря,
и да вървя напред.
Зная, ще те видя скоро -
довечера, щом започна да сънувам,
понякога насън
дори
гласа ти чувам.
Истината е, че разстоянието ме убива,
липсваш ми, но мога да съм търпелива.
Понякога била си лоша,
но и аз не съм била добра,
извини ме, ако има нещо!
с ОБИЧ,
твоята малка сестра
© Йоана Бояджиева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
