4 mar 2008, 10:31

На сестричката ми...

  Poesía
1.3K 0 17

Не си мисли, светице на земята,

че саможертвата е твоя дълг свещен!

Отдавна няма свято за сърцата.

Умираме без ласки всеки ден...

 

 

 

Животът си раздаваш го за другите,

от хорска обич, много ли събра?

И кой ще оцени заслугите

безкористни на твоята душа?...

 

 

В пътя стръмен, призвани са мнозина

човешката Любов да извисят...

Върхът ще стигнеш... Избрани са малцина

от плодовете сочни да берат!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесно и истинско посвещение!
    Да ти е жива и здрава сестричката ти, Вълчо!
    Поздравления!
  • Силно посвещение, браво!
  • Прекрасен стих, Вълчо!
    Много ме развълнува и разплака!
    Мисля, че с думи не мога да изкажа чувствата си!
    Бих искала да мога да пиша като теб!
    Безкрайно благодаря!
  • Прекрасно посвещение!Бъдете щастливи и неразделни!С обич!
  • Най-искрени поздрави за посвещението!!!
    Дано и аз да мога да напиша някой ден
    за моя любим брат такова признателно, обичащо
    стихотворение и заслужаващо, като твоето, Вълчо!!!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...