4 mar 2008, 10:31

На сестричката ми...

  Poesía
1.3K 0 17

Не си мисли, светице на земята,

че саможертвата е твоя дълг свещен!

Отдавна няма свято за сърцата.

Умираме без ласки всеки ден...

 

 

 

Животът си раздаваш го за другите,

от хорска обич, много ли събра?

И кой ще оцени заслугите

безкористни на твоята душа?...

 

 

В пътя стръмен, призвани са мнозина

човешката Любов да извисят...

Върхът ще стигнеш... Избрани са малцина

от плодовете сочни да берат!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесно и истинско посвещение!
    Да ти е жива и здрава сестричката ти, Вълчо!
    Поздравления!
  • Силно посвещение, браво!
  • Прекрасен стих, Вълчо!
    Много ме развълнува и разплака!
    Мисля, че с думи не мога да изкажа чувствата си!
    Бих искала да мога да пиша като теб!
    Безкрайно благодаря!
  • Прекрасно посвещение!Бъдете щастливи и неразделни!С обич!
  • Най-искрени поздрави за посвещението!!!
    Дано и аз да мога да напиша някой ден
    за моя любим брат такова признателно, обичащо
    стихотворение и заслужаващо, като твоето, Вълчо!!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...