26 sept 2010, 14:49

На сина ми II

  Poesía » Otra
748 0 8

Знам, че някой ден ще се случи:

Просто така, изведнъж,

ще погалиш бездомно куче

във внезапно проливен дъжд.

 

Ще нахраниш измръзнал просяк,

ще дариш мечта на сирак

и от смърт ще спасиш на косъм

свой приятел или свой враг.

 

А на сцената без декори

ще играеш сам Дон Кихот

и душите на много хора

ще запалиш за нов живот.

 

Но каквото и да се случи -

пътят ти да не е лек -

постарай се да се научиш

да оставаш добър човек.



 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...