26.09.2010 г., 14:49

На сина ми II

741 0 8

Знам, че някой ден ще се случи:

Просто така, изведнъж,

ще погалиш бездомно куче

във внезапно проливен дъжд.

 

Ще нахраниш измръзнал просяк,

ще дариш мечта на сирак

и от смърт ще спасиш на косъм

свой приятел или свой враг.

 

А на сцената без декори

ще играеш сам Дон Кихот

и душите на много хора

ще запалиш за нов живот.

 

Но каквото и да се случи -

пътят ти да не е лек -

постарай се да се научиш

да оставаш добър човек.



 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...