26 сент. 2010 г., 14:49

На сина ми II

744 0 8

Знам, че някой ден ще се случи:

Просто така, изведнъж,

ще погалиш бездомно куче

във внезапно проливен дъжд.

 

Ще нахраниш измръзнал просяк,

ще дариш мечта на сирак

и от смърт ще спасиш на косъм

свой приятел или свой враг.

 

А на сцената без декори

ще играеш сам Дон Кихот

и душите на много хора

ще запалиш за нов живот.

 

Но каквото и да се случи -

пътят ти да не е лек -

постарай се да се научиш

да оставаш добър човек.



 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...