Знам, че някой ден ще се случи:
Просто така, изведнъж,
ще погалиш бездомно куче
във внезапно проливен дъжд.
Ще нахраниш измръзнал просяк,
ще дариш мечта на сирак
и от смърт ще спасиш на косъм
свой приятел или свой враг.
А на сцената без декори
ще играеш сам Дон Кихот
и душите на много хора
ще запалиш за нов живот.
Но каквото и да се случи -
пътят ти да не е лек -
постарай се да се научиш
да оставаш добър човек.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
