Sep 26, 2010, 2:49 PM

На сина ми II

  Poetry » Other
746 0 8

Знам, че някой ден ще се случи:

Просто така, изведнъж,

ще погалиш бездомно куче

във внезапно проливен дъжд.

 

Ще нахраниш измръзнал просяк,

ще дариш мечта на сирак

и от смърт ще спасиш на косъм

свой приятел или свой враг.

 

А на сцената без декори

ще играеш сам Дон Кихот

и душите на много хора

ще запалиш за нов живот.

 

Но каквото и да се случи -

пътят ти да не е лек -

постарай се да се научиш

да оставаш добър човек.



 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...