Знам, че някой ден ще се случи:
Просто така, изведнъж,
ще погалиш бездомно куче
във внезапно проливен дъжд.
Ще нахраниш измръзнал просяк,
ще дариш мечта на сирак
и от смърт ще спасиш на косъм
свой приятел или свой враг.
А на сцената без декори
ще играеш сам Дон Кихот
и душите на много хора
ще запалиш за нов живот.
Но каквото и да се случи -
пътят ти да не е лек -
постарай се да се научиш
да оставаш добър човек.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
