28 jun 2007, 9:30

На Скарлет

  Poesía
1.1K 0 8
Вече не нося любимата си рокля...
Защо да съм красива?
Нали теб те няма...
И забравиха и деня, и нощта моята усмивка.
Защо да се правя на щастлива?
Ти и нея ми открадна...
Открадна я заедно с огъня,
който ти самия разпалваше в очите.
И как заболя от онова съжаление,
когато ти казах "обичам те".
Да беше казал "мразя те",
аз щях бързо "глупак" да те заклеймя
и след ден да те забравя...
Но съзнанието ми отхвърля мисълта,
че това се случва. На мен. Сега.
На някогашната разбивачка на сърца...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, миличка, "Скарлет" е продължението, и то също е в 2 тома. Ама не е на същата авторка, а е на Александра Рипли. Намери си я задължително и ще разбереш, че не всичко свършва толкова лесно, особено в такава любов като на Скарлет и Рет...М/у другото, може би никога няма да спра да си мечтая точно за тази любов...и за талията де.... :D
  • Не знаех, че има продължение!"Скарлет" ли е продължението?Непременно ще го прочета!
  • Ооо Танче, това ми е любимата книга!!! И "Отнесени от вихъра", и "Скарлет"!!! Обожавам ги! Чела съм ги 2-3 пъти, но никога няма да ми омръзнат! Права си, преобръщат всичко! Радвам се, че ги оценяваш Всъщност, не знам дали си чела и продължението на "Отнесени от вихъра", ако не си намери си го. Без него не е завършена картинката
  • мерси!Мнението ти е от значение за мен,защото пишеш страхотно и съм ти фен Радвам се за хубавите отзиви!
  • Хубав стих!
    Поздрав,мила!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...