На Скарлет
Защо да съм красива?
Нали теб те няма...
И забравиха и деня, и нощта моята усмивка.
Защо да се правя на щастлива?
Ти и нея ми открадна...
Открадна я заедно с огъня,
който ти самия разпалваше в очите.
И как заболя от онова съжаление,
когато ти казах "обичам те".
Да беше казал "мразя те",
аз щях бързо "глупак" да те заклеймя
и след ден да те забравя...
Но съзнанието ми отхвърля мисълта,
че това се случва. На мен. Сега.
На някогашната разбивачка на сърца...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Атанасова Всички права запазени
Всъщност, не знам дали си чела и продължението на "Отнесени от вихъра", ако не си намери си го. Без него не е завършена картинката 