28.06.2007 г., 9:30

На Скарлет

1.1K 0 8
Вече не нося любимата си рокля...
Защо да съм красива?
Нали теб те няма...
И забравиха и деня, и нощта моята усмивка.
Защо да се правя на щастлива?
Ти и нея ми открадна...
Открадна я заедно с огъня,
който ти самия разпалваше в очите.
И как заболя от онова съжаление,
когато ти казах "обичам те".
Да беше казал "мразя те",
аз щях бързо "глупак" да те заклеймя
и след ден да те забравя...
Но съзнанието ми отхвърля мисълта,
че това се случва. На мен. Сега.
На някогашната разбивачка на сърца...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, миличка, "Скарлет" е продължението, и то също е в 2 тома. Ама не е на същата авторка, а е на Александра Рипли. Намери си я задължително и ще разбереш, че не всичко свършва толкова лесно, особено в такава любов като на Скарлет и Рет...М/у другото, може би никога няма да спра да си мечтая точно за тази любов...и за талията де.... :D
  • Не знаех, че има продължение!"Скарлет" ли е продължението?Непременно ще го прочета!
  • Ооо Танче, това ми е любимата книга!!! И "Отнесени от вихъра", и "Скарлет"!!! Обожавам ги! Чела съм ги 2-3 пъти, но никога няма да ми омръзнат! Права си, преобръщат всичко! Радвам се, че ги оценяваш Всъщност, не знам дали си чела и продължението на "Отнесени от вихъра", ако не си намери си го. Без него не е завършена картинката
  • мерси!Мнението ти е от значение за мен,защото пишеш страхотно и съм ти фен Радвам се за хубавите отзиви!
  • Хубав стих!
    Поздрав,мила!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...