На Скарлет
Защо да съм красива?
Нали теб те няма...
И забравиха и деня, и нощта моята усмивка.
Защо да се правя на щастлива?
Ти и нея ми открадна...
Открадна я заедно с огъня,
който ти самия разпалваше в очите.
И как заболя от онова съжаление,
когато ти казах "обичам те".
Да беше казал "мразя те",
аз щях бързо "глупак" да те заклеймя
и след ден да те забравя...
Но съзнанието ми отхвърля мисълта,
че това се случва. На мен. Сега.
На някогашната разбивачка на сърца...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Атанасова Все права защищены
Всъщност, не знам дали си чела и продължението на "Отнесени от вихъра", ако не си намери си го. Без него не е завършена картинката 