На ската

17 dic 2017, 19:34

Poesía

290 1 2

Порта затворена отзад,
напред - път белоснежен
и последен стръмен скат,
някога толкова далечен ...

Няма как, ще го изкачвам,
снегоходки вече имам,
а ехото ще викам срещу луната,
както вълкът самотен вие.

С ехо дали се усмирява
вой от недоизказани слова,
в душата дали се утаява
незабрава...? Това не знам!

Там, горе, с въздишка ще поема
последна глътчица живот,
греховна раница ще снема
и ще лейна капчици любов
на автопилот...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Qndov (Никола Яндов)

2017-12-19T20:35:05+02:00

Тя реши ли , отива си и остават вой от недоисказани слова, те в душата се забиват и с времето отварят раната!
ParvaNova (Ренета Първанова)

2017-12-17T20:23:38+02:00

Финалът е страхотен, Вал!
Цялото ти стихотворение е прекрасно! Но стой си тук и си раздавай Любовта!