17 dic 2017, 19:34

На ската

Poesía

472 1 2

Порта затворена отзад,
напред - път белоснежен
и последен стръмен скат,
някога толкова далечен ...

Няма как, ще го изкачвам,
снегоходки вече имам,
а ехото ще викам срещу луната,
както вълкът самотен вие.

С ехо дали се усмирява
вой от недоизказани слова,
в душата дали се утаява
незабрава...? Това не знам!

Там, горе, с въздишка ще поема
последна глътчица живот,
греховна раница ще снема
и ще лейна капчици любов
на автопилот...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Qndov (Никола Яндов)

Тя реши ли , отива си и остават вой от недоисказани слова, те в душата се забиват и с времето отварят раната!

2017-12-19T20:35:05+02:00
ParvaNova (Ренета Първанова)

Финалът е страхотен, Вал!
Цялото ти стихотворение е прекрасно! Но стой си тук и си раздавай Любовта!

2017-12-17T20:23:38+02:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0