17.12.2017 г., 19:34

На ската

Поезия

470 1 2

Порта затворена отзад,
напред - път белоснежен
и последен стръмен скат,
някога толкова далечен ...

Няма как, ще го изкачвам,
снегоходки вече имам,
а ехото ще викам срещу луната,
както вълкът самотен вие.

С ехо дали се усмирява
вой от недоизказани слова,
в душата дали се утаява
незабрава...? Това не знам!

Там, горе, с въздишка ще поема
последна глътчица живот,
греховна раница ще снема
и ще лейна капчици любов
на автопилот...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Qndov (Никола Яндов)

Тя реши ли , отива си и остават вой от недоисказани слова, те в душата се забиват и с времето отварят раната!

2017-12-19T20:35:05+02:00
ParvaNova (Ренета Първанова)

Финалът е страхотен, Вал!
Цялото ти стихотворение е прекрасно! Но стой си тук и си раздавай Любовта!

2017-12-17T20:23:38+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0