Порта затворена отзад,
напред - път белоснежен
и последен стръмен скат,
някога толкова далечен ...
Няма как, ще го изкачвам,
снегоходки вече имам,
а ехото ще викам срещу луната,
както вълкът самотен вие.
С ехо дали се усмирява
вой от недоизказани слова,
в душата дали се утаява
незабрава...? Това не знам! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up